Пренасяме се от големия град, в едно селце, сгушено в Северозападна България, Ослен Криводол. А как попаднахме там? Отидохме на гости при бабата и дядото на Пламен.
Често тайничко палим колата и отиваме, за да ги изненадаме. И този път не беше по-различен. Да се откъснеш от големия град, дори за малко е презареждане за няколко дена. А като всяка баба и дядо те се радват да ни видят.
От тях може да се учим на много, но най-приятно ми е, когато научавам стари рецепти. Признавам си, че преди да се запозная с Пламен, аз не бях пробвала тутманик. И тук е момента да благодаря, че имах тази възможност.
Вече беше дошъл и моментът да науча как се прави, за да може да си приготвяме в София. Тук отварям голяма скоба, че вкъщи всеки предпочита различен тутманик и затова ще видите три варианта, но рецептата е с количества за един тутманик. Вариантите са: безмесен, с пилешко месо и със сирене.
Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта. Добавят се две-три шепи брашно, разбърква се и се оставя да втаса, докато се образува шапка. В останалото брашно се прави кладенче и там се слагат останалите продукти за тестото. Изсипва се и маята и се замесва меко, нелепнещо тесто. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса. През това време се приготвя плънката.
Лукът се нарязва на не много едро. Малко мазнина се загрява и в нея се изсипва лука. Добавя се 1 с.л. вода и се оставя да се задушава около 7-8 минути. Морковите, картофите и чушките се нарязват на ситно. Към задушения лук се прибавят и останалите зеленчуци. Оставя се на слаб огън, докато изври водата и остане само на мазнина. Накрая се прибавят подправките. Разбърква се добре.
Като се изпече, за да стане мекичък се поръсва с малко вода. Ако искате да запазите хрупкава коричката, пропуснете тази стъпка.